Най-добрият пробиотик за дебелото черво и IBS

Пробиотиците представляват хранителни добавки, съдържащи живи микроорганизми с универсален полезен ефект върху стомашно-чревния тракт, включително дебелото черво. Тези добри бактерии могат да подпомогнат както активно лечение на редица заболявания, така и поддържащата терапия на хронични състояния, каквото е и IBS (СРДЧ или така нареченият синдром на раздразненото дебело черво). [1]

Категорично все още са наложителни допълнителни изследвания за пълното изясняване на ефекта от конкретни пробиотични щамове върху симптомите на IBS. Въпреки това, болшинството от съществуващите проучвания сочат, че този вид добавки по-скоро има положително действие върху общото състояние на дебелото черво и срещу основните неприятни признаци в случай на хроничен възпалителен процес. [2]

В нашата статия за пробиотици при подут корем разглеждаме някои от проучванията на ефектите на различни пробиотични щамове върху симптомите на IBS. Именно там стигаме и до извода, че комбинираните продукти с много различни щамове са най-предпочитани, като имаме известни данни за ефикасността на комбинация от Lactobacillus acidophilus NCFM и Bifidobacterium lactis Bi-07 [13]. 

• Повечето мета-анализи сочат, че пробиотиците имат умерен, но положителен ефект при IBS [3]:
  • Намаляват болка, подуване и газове
  • Намаляват риска симптомите да се запазят – с около 21% според едно голямо проучване
  • Мултищамовите пробиотици са по-ефективни от еднощамови
  • Само мултищамовите пробиотици водят до реално подобрение на качеството на живот
  • Няма универсално “най-добра” комбинация от щамове
• При хора със синдром на раздразненото черво (IBS) се наблюдават намалени количества на полезните бактерии Lactobacillus и Bifidobacterium. За сметка на това се увеличават възпалителни бактерии. Смята се, че този дисбаланс в микробиома допринася за основните симптоми: коремна болка, подуване, газове, диария или запек. Пробиотиците могат да възстановят липсващите полезни бактерии и облекчат симптомите

Неслучайно пробиотичните препарати продължават да са в основата на терапията при СРДЧ в редица страни по цял свят. Предвид този факт и на базата на разгледаните от нас мащабни проучвания по темата съставихме списък с най-добрите пробиотици за IBS. 

Взехме под внимание единствено и само официално тествани за безопасност, одобрени от медицински експерти и оценявани като качествени от истински потребители продукти. Напомняме, че всеки от предложените пробиотици трябва да бъде предварително обсъден с лекар, преди да се използва за целите на IBS или каквато и да е друга терапия. 

Други добавки, които помагат при IBS

В хода на нашия преглед установихме, че не само пробиотични, но и други натурални продукти са посочвани за ефективни при синдрома на раздразненото дебело черво. Редица научни изследвания доказват, че хранителни добавки с масло от мента (не чай, който е със значително по-слаб и бавен ефект) и билката майчин лист могат значително да подобрят състоянието. Те се препоръчват като подходящи средства за редуциране на основни IBS симптоми.

Някои от тях представляват бюджетни алтернативи, които обаче дори и с естествен произход задължително трябва предварително да бъдат обсъдени с лекуващи ви лекар. Можете да се консултирате с него за някоя от хранителните добавки, които според проучванията са определени като най-ефикасните срещу признаците и симптомите на IBS. 

Масло от мента

Ментата е популярно лечебно растение, използвано в гастроентерологията. В IBS терапията се препоръчва главно поради силните си спазмолитични свойства. Важно е да се отбележи обаче, че не обикновен чай от листа на билката, а масло от мента облекчава болката и подуването в корема. Причината е, че то разполага с биологично активни компоненти, отпускащи мускулатурата и действащи аналгитично (поради което нерядко се препоръчва и за обикновено главоболие, например). [8]

Маслото от мента се приема във вид на хранителна добавка под формата на капсула. Благодарение на нейната обвивка то преминава и се разтваря успешно в червата, без да бъде засегнато от стомашната киселинна среда, но и без да причинява неприятни странични ефекти. 

Използвано в чистата си форма, каквато се препоръчва за ароматерапия или за външна употреба, но разредено с базово масло, ментовото масло може сериозно да навреди на хранопровода, устната кухина и стомашно-чревния тракт. Най-често срещаните рискове са алергична реакция, киселини и гадене. [9]

Лаксативи като сена и рициново масло

Лаксативи се използват при IBS вида, който е придружен със запек. Основата на терапията тук е овладяване на констипацията и насърчаване на перисталтиката. За целта се използват натурални лаксативи. Според изследванията най-добър ефект при IBS със запек имат рициновото масло и сената. Положително действие има и подходяща диета, включваща в определени рецепти и хуск. [10]

Какво е IBS и помагат ли пробиотиците?

IBS е сред най-често срещаните функционални чревни смущения. Представлява хронично състояние. Получава се в следствие не на структурни промени в червата, а в начина им на работа. Налице е нарушен баланс в чревния микробиом, който традиционно се регулира с използването на пробиотици. [3]

Типично за синдрома на раздразненото черво е неговото различно проявление при индивидуалните пациенти. Неслучайно диагностицирането на IBS представлява сложен процес, включващ подробно снемане на анамнезата, проследяване на здравни статус, тестове за наличие на бактериален растеж и хранителни непоносимости. В редица случаи се налагат и компютърна томография, ендоскопия и колоноскопия. [4]

При IBS се наблюдават сходни признаци при всички пациенти. Това са симптоми, които и при други стомашно-чревни състояния се облекчават с помощта на пробиотик. Сред тях са подуване и болка в стомаха, газове, диария и/или запек, в това число и усещане за непълно изхождане след дефекация. В зависимост от тяхното преобладаване и честота при индивидуалния пациент се отличават и отделните видове синдром на раздразненото черво, а именно: с диария (IBS-D), със запек (IBS-C), със смесени чревни смущения (IBS-M) и неуточнен тип (IBS-U). [5]

Последни изследвания в областта посочват и допълнителен пети вид – IBS, причинен след прекарана инфекция. Твърди се, че около 25% от пациентите страдат именно от този тип синдром на раздразненото черво. Този подвид допълнително създава основание за лекарите да предписват пробиотик за овладяването му. Пробиотичните средства се смятат за основни облекчаващи средства при чревни вируси, но за максималният им ефект се налага използването им и в периода след оздравяване. [6]

Могат ли пробиотиците да влошат симптомите?

Не са много официалните изследвания, доказващи безопасността от употребата на пробиотици. ОТ друга страна, дългогодишната практика за тяхното изписване при различни стомашно-чревни, включително IBS проблеми, сочи, че такава е налице. Сериозни рискове от прием на пробиотици са изключени. 

Такива могат да настъпят при определени групи – например, пациенти на имуносупресори, кърмачета или с тежки сериозни заболявания. Възможните рискове се дължат на факта, че при не строго контролирани и сертифицирани като качествени продукти сред пробиотичната бленда могат да се открият не само добри, но и лоши бактерии. Оптимално функциониращата имунна система обаче ще ги идентифицира, тоест те няма да създадат сериозни последици. 

Друг нежелан ефект от прием на пробиотици при наличие на IBS e eвентуално временно влошаване на симптомите. То е рядко срещано, но все пак възможно при някои пациенти. Причината е, че при взаимодействието на пробиотичните щамове с естествената среда на организма, в него се образуват така наречените бипродукти – специфични аминокиселини, водещи до повишаване на диарията или подуване на корема. Най-често такъв страничен ефект се наблюдава при недобре преценена дозировка. С времето обаче той отслабва и изчезва напълно. [11]

Защо LOW-FODMAP диетата е толкова важна?

Хранителният режим е от ключово значение в терапията при синдрома на раздразненото черво. LOW-FODMAP диетата е създадена специално по повод на IBS симптомите, но на практика може да подобри състоянието и да облекчи неприятните симптоми при други стомашно-чревни неразположения и заболявания. 

LOW-FODMAP диетата работи на принципа на ограничаването на определени храни. Става дума за въглехидрати, които трудно се усвояват в тънките черва и водят до гниене в дебелото черво. Вредата от тях се свързва с всички характерни за IBS симптоми, в това число гадене, болка в корема, диария и/или запек.

• Олигозахариди – бобови, някои видове глутен, чесън и други 
• Диазахариди – млечни продукти 
• Монозахариди – плодове и други продукти с прекалено високо съдържание на фруктоза
• Полиоли – изкуствени подсладители и други сладки продукти 

Изследванията сочат, че болшинството от пациентите на LOW-FODMAP диета се радват на бързо подобрение на IBS симптомите само няколко седмици след нейното прилагане. Освен това, тя намалява риска от усложнения. Неин единствен недостатък е, че представлява временно решение. Обикновено се назначава при по-тежки случаи или като начало на терапията на нетретиран синдром на раздразненото черво. [12]

Кога да се консултирам със специалист?

Консултацията със специалист е наложителен при съмнение за IBS. Тя е задължителна за правилното диагностициране на индивидуалното състояние на пациента. Това важи и при вече поставена диагноза, но липса на терапия. Задължително е да обсъдите приема на каквито и да е хранителни добавки, в това число пробиoтици и билки за облекчаване на симптомите при синдрома на раздразненото черво. Хранителният режим следва да се определи по препоръка на медицинско лице. 

Какво да запомня от всичко това?

• IBS представлява хронично функционално чревно смущение, което обаче с подходяща терапия може да бъде облекчено.
• Макар да липсват достатъчно научни данни, наличните проучвания и медицинската практика потвърждават, че приемът на пробиотици може значително да подпомогне контрола и избягването на рисковете от усложнения при IBS.
• Основната причина да се приемат хранителни добавки като пробиотици и билки от типа на ментово масло и/или натурални лаксатити (рициново масло, майчин лист) е, че те облекчават симптомите на различните видове IBS (с диария, със запек, в комбинация от двете, неопределена или породена от инфекциозно заболяване) – подуване, нарушена перисталтика, болки в корема, газове, гадене. 
• Не всеки вид пробиотик, а определени щамове са ефективни при синдрома на раздразненото черво. Най-добър ефект показва използването на Lactobacillus Acidophilus NCFM.
• Грижата за червата и контрола на синдрома на раздразненото черво представлява индивидуален набор от лечебни средства и терапии, които задължително трябва да са назначени и съгласувани с медицинско лице (в това число избор на подходящ пробиотик и/или хранителна добавка).