Добавки за щитовидната жлеза

Нарушенията във функцията на щитовидната жлеза са сравнително чести. Счита се, че до 10% от хората може да имат някаква форма на хипофункция на щитовидната жлеза, като половината от тях не са я установили клинично [2]. 

Рискът от хипофункция се увеличава значително при хора с автоимунни заболявания, жени след прекарана бременност, жени в менопауза, хора с частично или изцяло премахната щитовидна жлеза, фамилна предразположеност. 

Добавките за щитовидна жлеза стават все по-търсени от хора, които:

• не желаят да приемат щитовиден хормон;
• имат предразположеност и търсят превантивно решение;
• имат субликичен хипотироидизъм, тоест имат повишени нива на TSH, но не и ниски нива на Т4;
• имат болест на Хашимото.

С риск да Ви разочароваме добавките може да не са най-подходящото решение за много от тези случаи.

Какво мислим за добавките за ,,подкрепа на щитовидната функция”

Макар в последно време да се появиха добавки, които “стимулират щитовидната функция”, ние в никакъв случай не Ви препоръчваме да приемате такива, ако нямате установено заболяване. 

Не се самодиагностицирайте, симптомите на хипофункция на щитовидната жлеза могат да бъдат идентични с тези на други състояния, а приемът на добавки за щитовидна жлеза като експеримент или превантивно може да Ви навреди поради потенциалното предозиране с йод [4].

Дори да имате установено заболяване приемът на такива добавки може да бъде противопоказно, тъй като примерно при Хашимото приемът на йод не удачен [3], а такъв присъства в повечето формулировки на подобни продукти. 

Приемът на добавки за обща подкрепа на щитовидната функция е подходящ само тогава, когато е установено нарушение в щитовидните хормони и е диагностицирана е хипофункция поради дефицит на ключови нутриенти. 

Дори тогава по-скоро Ви съветваме да подобрите начина си на хранене, отколкото да приемате такива добавки, тъй като съществува риск от предозиране с йод – не забравяйте, че солта, която ползваме, е йодирана.

Що се отнася до превенция – то такава за момента няма [2], освен ако не приемате много ниски нива на йод. Тогава набавянето му би било ефикасно, но, както вече спомехаме, в България солта обикновено е йодирана, а ако ползвате йодирана сол то дори само ½ чаена лъжичка от нея на ден е достатъчно количество. 

Какви добавки са подходящи за щитовидната жлеза?

От значение е каква е причината за хипофункцията, някои са [1]:

• Атоимунно заболяване: Най-често, когато става дума за щитовидната жлеза, това е Хашимото.
• Хипофункция без автоимунна причина: Поради премахване на част от или на цялата щитовидна жлеза, лечение с радиация, вроден хипотириодизъм, недостатъчен или превишен прием на йод, неправилна функция на хипофизата.

Сега ще разгледаме тези състояния по отделно и какви добавки могат да се приемат.

Добавки при Хашимото

Съветваме ви да НЕ взимате добавки с йод. Както вече обсъдихме, приемът на йод може да влоши хипофункцията на щитовидната жлеза при Хашимото [3]. Това включва и консумирането на различни водорасли и храни с тях.

По-долу ще разгледаме в детайли фактите зад тези препоръки, но преди това Ви представяме комбинацията от добавки, която можете да изпробвате.

Както обещахме, сега ще обобщим какво знаем за добавките, които най-често се спрягат за ефективни при Хашимото, и какво казват проучванията по темата:

• Селен (може и да помага): Проучванията стигат до много разнопосочни резултати относно ефекта от приема на селен върху хипофункцията на щитовидната жлеза. Докато някои проучвания го намират за ефикасен [5], повечето големи ревюта и мета-анализи считат доказателствата за недостатъчни, а проучванията за противоречиви [6,7]. Един скорошен мета-анализ от 2024 г. определя селенът като ефективна, а и безопасна добавка за хора с Хашимото, които не са на хормонална терапия [8]. Според данните, които имаме до момента, ние смятаме, че можете да изпробвате добавка със селен стига да не приемате твърде много от него. 
• Ашваганда (помага при някои хора, но дългосрочната и безопасност не е потвърдена): Доста проучвания смятат ашвагандата за ефикасна, тъй като повишава нивата на Т3 и Т4 при някои хора, същевременно нямаля TSH [9]. Проблемът е, че не е ясно дали приемът ѝ би бил препоръчителен дилгосрочно, тъй като тя влияе на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза или с две думи намаля нивата на кортизол. Свикнали сме да поставяме етикет “лошо”, щом чуем кортизол, но той е изключително нужен за тялото ни. Би било проблем, ако продължителният пример на ашваганда води до недостиг на кортизол [7]. Проучванията относно безопаснотта ѝ са малки (50-80 души) и кратки (8 седмици). В интерес на истината NIH (института по здравето в САЩ) не я препоръчва за хора с автоимунни заболявания [12]. Ашвагандата има потенциала да засилва имунния отговор, което може да не е оптимално при хора с Хашимото примерно. Поради тези причини ние смятаме, че единствено след консултация с лекар можете да пробвате ашваганда, но в малки количества (до 600 мг) и за кратък период от време (до 8 седмици).
• Пробиотици (неясно е дали помагат): При автоимунни заболявания на щитовидната жлеза често се наблюдава и дисбиоза. Tова е нарушен баланс в чревната микрофлора, който може да причини куп неприятни последици, говорим за това нашироко и в нашата статия за пробиотици за дебелото черво. Поради тази причина приемът на пробиотици е логично решение, но дали е ефективно такова проучванията все още не потвърждават. Някои ревюта ги намират за добра съпътстваща терапия особено предвид факта, че действат синергично със селен и цинк [10], но това не е потвърдено от достатъчно качествени проучвания с хора. Нашето мнение е, че можете да опитате да добавите пробиотик като съпътстваща терапия, тъй като пробиотиците генерално се считат за безопасни, стига да не преминавате през химиотерапия или да имате много потисната имунна система. Ако проявявате интерес да научите повече, можете да прочетете това научно ревю, което разглежда ефекта на пробиотиците върху автоимунните заболявания като цяло, както и защо в медицинските среди те все още не се препоръчват за по-широк кръг от заболявания.
• Цинк (неясно е дали помага): Цинкът е от съществено значение за функцията на щитовидната жлеза, което се изразява най-вече в регулирането на синтеза на Т3 и Т4. Поради тази причина той се приема от някои хора като добавка, но дали такъв прием реално е ефективен – проучванията все още са недостатъчни [7].
• B12 (не подпомага щитовидната функция): При автоимунните заболявания на щитовидната жлеза често се наблюдава и дефицит на Б12 (някои  изследвания показват 30-40% от случаите). Проучванията до този момент показват, че приемът на Б12 подобрява симптомите на дефицита, но не и щитовидната функция. Много хора смятат, че добавките с Б12 помагат точни поради тази причина, но това е по-скоро плацебо ефект. [7]
• Магнезий (неясно е дали помага): Има изследвания, които свързват дефицита на магнезий с автоимунните заболявания на щитовидната жлеза. [7] Освен това се смята, че магнезият може да има противовъзпалителен ефект. Има нужда от повече проучвания.
• Витамин Д (неясно е дали помага): Витамин Д е тясно свързан с функцията на щитовидната жлеза, но резултатите от проучвания върху приема на витамин Д от хора с хипофунция са смесени [11]. При всички положения, ако при Вас се наблюдава дефицит (а такъв не е изобщо рядко срещан), е добре да си набавяте витамин Д допълнително. 

Добавки при хипофункция на щитовидната жлеза, която не е автоимунна

Както споменахме, дори в този случай приемът на йод не е препоръчителен. Лекарят Ви може да назначи добавка с йод, ако имате установен дефицит, но това не е особено вероятно, тъй като в България масово солта е йодирана. В случай на прекомерен прием на йод, то може да предизвикате както хиперфункция, така и още по-засилена хипофункция на щитовидната жлеза.

Отново селенът може да е полезна добавка, но напомняме, че трябва да се приема в много умерени количества, за да не предозирате. 

Ако имате съмнения, че не приемате достатъчно витамин Д, цинк или Б12, най-добре е да изследвате нивата им и при нужда да си ги набавяте. Алтернативно, можете да приемате мултивитамин, който предоставя по-ниски от дневната доза нива на тези микронутриенти.

При хипофунция, която не е автоимунна, можете да опитате ашваганда, но само в малки дози и за не повече от 8 седмици, защото, както уточнихме по-горе, има недостатъчно проучвания относно безопасността при дълъг прием.